Ние палим любовта в себе си, а не свещи.

". Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде."

Нека достопочтенно изглеждащият господин да каже от къде е тази извадка.
Погледах малко видеото и за пореден път се зачудих на великото търпение Божие. От Каин насам на богоборците Той дава и живот, и слънце, и здраве. Е, и Потопа. Явно и за поука наша, и възможност за спасението им. Но пък ме ядосват!

Най - много ме порази това, как Бог е създал нашия свят. Той е освободил част от себе си и ни е създал.
Кажи ми сега на кое място в него сме.

Бог не е апартамент, та да махне от себе си някой овехтял шкаф и да създаде човек на негово място, като украшение в интериора. Що за идиотии - Бог освободил част от себе си! Сектантството през първите векове на християнството имаше интелигентни водачи и борбата срещу него бе невероятно трудна, а сега все едно че чета кулинарната книга "С нож и вилица по света". Дребнаво, елементарно.
На кое място сме в Него ли? В любовта Му. В безграничната Му любов. Във вярата Му в нас, в надеждата Му за нас. Защото ако не е това мястото ни в Него, Той на мига би ни унищожил за глупостите, които пишем за Него. Ние за кой сме се разпнали, за кой страдащ сме се борили до смърт, захвърлили всичко, за кой? А Той го стори. Не за един, а за всеки един. Ето на кое място сме в него.

Този е поредният фантасмагореец яхнал богумилството, плаши и проклина... заблуждава с очаквания, които предполага с болна интуиция, без логични и научни доказателства, употребявайки понятия с представка свише- , без да е наясно с непостижимото Свише... Нека припомня основните постулати на богумилите: "Вярвайте, но не бъдете суеверни, надявайте се, но не превръщайте Надеждата /си/ в егоистична страст, обичайте Бога от цялото си сърце и душа, и ближните като самите себе си, обичайте света въобще, но нека любовта ви не бъде декларация, а проявление в дела." И другия: "Свобода, братство, равенство чрез любов към Бога и едни към други", които са достатъчни за разумните да влязат в нравствено поведение, без да влизат /духовно/ в заблуди и " вражеско" противопоставяне с инако мислещи, които могат да бъдат просто убедени с примери на поведение съгласно с двата апела за нравственост по-горе, без "сладкодумни" интерпретации за "вяра" и нравствено поведение, с усвоени апологетични омилетики в "академичен" курс /да речем в Софийска духовна академия или протестантски богословски колеж/ яхвайки вълната на общественото недоволство и апатията спрямо корумп системите църкви - православна, католическа, протестантски, барабар с Арменската и др. знайни и незнайни уж християнски. За богумилството и нравствеността на богумилите в България разпространена и в Европа, отдала силен тласък за изход от схоластиката и назадничавостта на ранната европейска цивилизация во Христа с догматичен допуск "Кесаревото-кесрю, Божието - Богу" като слово от Христа самаго, за това християнско лицемерие в противовес с богумилския апел за свобода, братство и равенство и за оскъдните сведения за истинското богумилство като връх в човешкия стремеж към нравственоста от Бога по пътя на научното знание за Него е по-добре да се образоваме не от аутсайдери... Радостина, не сме съмишленици в доста отношения, но за това, че напомняш за българите богумили сърдечно те приветствам.

А как си представяш ти Бога?

В кои отношения не сме съмишленици?