В памет на доктора на Поморие  - Захариев


Става въпрос за Анхиалските забележителности, както са описани в книгата на Дионисиу, издадена в Атина. Постарал съм се да се придържам към написаното от него, най-вече да не е манипулирано.
Забележителностите на Анхиало през погледа на поморийски грък!
Искам да уточня, че който се интересува от снимков материал, би могъл да го намери в постинга: "Поморие през 1939 г. - стопанство и култура"
Естествено е да се започне с тогавашната забележителност № 1 :
                                          
                                                             СОЛНИЦИТЕ
Според Дионисиу, солниците, разположени в града и извън него  са най-голямата гордост на Анхиалци. Били 7000 на брой. Като стана дума за броя се сещам ,, че една бивша министърка във връзка със заледяванията на пътищата през зимата беше казала, че ще вземат сол от солницата в Поморие. Поразмислих малко и реших , че не е смешно, може вече наистина да става въпрос за една оцеляла солница
СОЛНИЦИТЕ  са основното ПЕРО в ДОХОДИТЕ  на анхиалци.
Технологията на солодобива е следната:
От соленото езеро/ лагуната/ водата се прехвърля в тигани, представляващи оградени с дъски участъци.След частично изпарение тази вода се прехвърля с голяма дървена лопата / лавут/ в солниците, където солта изкристализира. След това с гребла / сиртис/ се събира на купчини. След приключването на гроздобера я пренасят в големите складове за съхранение. За съжаление те вече също са в историята.Солниците освен източник на доходи за Анхиалци са и цветето на града, придават неповторима красота на морския град. КОЛОРИТ!
Интересно, в този дух и аз имам публикации за солниците. Впрочем ,няма нищо странно, който и да пише за солниците, няма как да не стигне до този извод
Интересно е и описанието за търговските сделки със селяните от околията-те са в натура
Селянинът казва на соларя, че дава две оки от неговата стока за една ока / 1,282 кг / сол. При съгласие, вади покривката и сделката става

                                                        ВЯТЪРНИТЕ МЕЛНИЦИ
 Аз имам спомен само за една, като деца, често ходехме там. Отдавна я няма. Ето описанието на автора Дионисиу:
Благодарение на тях Анхиало е оприличено на град от гръцките острови.. Многота вятърни мелници са също едно от украшенията на града.Изредени са имената на мелничарите: Гугли, Миоглу, Нарли и т.н.. Житото от околните село се носи с волски коли и се мери с шиник -10 кг Освен жито селяните носят и много други техни продукти-сирене, яйца , кокошки , продават ги и в замяна купуват промишлени стоки, захар , олио 

                                                  ЦЪРКВАТА " СВЕТА БОГОРОДИЦА"

Има я на снимка № 5 на гореспоменатия постинг с още две култови сгради-Читалището, което също вече го няма, строено в респектиращия стил бау хаус, банката по средата, единствената оцеляла и в дъното църквата. Църквата е завършена от владиката Василий -- през 1897 г. , въпреки ,че се е противил и не е бил съгласен с времето на строежа Строена е от екип строители , техници и художници местни хора. С внушителна осанка-висока 30 м и облицована с мрамор Четирите носещи колони, подпиращи свода са били с диаметър 2 м.
Пантократорът / Всевишният / бил нарисуван от художника Спиро Фиафи, който украсил също  и 24-те прозореца с образи на антични мъдреци - Сократ, Платон и т.н.
Религиозните мотиви  били дело на анхиалския художник  Диамандопулу. Това е най-голямата гръцка църква в България и с основание се оказва причината за раздора
Строежът и струва 16 000  / 800 наполеона / златни френски франка. Голяма част от парите дошли от наследството на Карианти, дарителят  на училището.
Строежът на църквата разделя анхиалци на два лагера  - за и против него  Основният довод против бил, че наследството на Карианти не се използва по предназначение. Ако гласът на противниците е бил чут, със сигурност трагедията е щяла да бъде избегната
Църквата изгаря на 30 07 1906 г. Стените и остават до 1938 г., но са опасни, играят деца, има и нещастни случаи, затова със заповед на царя е разрушена окончателно през 1938 г.

                                         МАНАСТИРЪТ " СВЕТИ ГЕОРГИ "


Построен е в трско време, през 1856 г. в почит на Свети Георги, затова, че е запазил града от набезите на кърджалиите. Свързан е с панаир, който трае три дни. В деня на Свети Георги се дарявали  агнета, коне , пари




                                                     ДОПЪЛНЕНИЕ

Стана традиция да правя допълнения, да я спазя тогава!
Сензационно в заглавието звучи и интригуващо и подвеждащо, със сигурност ще ме атакуват по тази линия или поне ще си го помислят. 
Елементът на сензационност в материала, който внимателно прегледах , идва от чувството за вина, която изпитват поморийските гърци за станалото. Идва и от липсата на обвинения към българите, заради страданията ,  който са изтърпели след това.
Е, това ако не е сензация, кое тогава?!

Когато градските солници съществуваха все още и атмосферата, и въздухът бяха други Технологията на солодобив в града беше различна от тази извън града, изглежда, че идваше от античността, имаше красота и в нея. Солта първоначално се събираше на малки купчини в две срещуположни страни на почти квадратните солници, след това с колички се извозваше на голяма купчина до линията на влакчето, която в края на деня соларите заравняваха и заглаждаха с гребла, за да се намаляват загубите при дъжд. Побесняваха ,когато хлапетии като нас в игрите се катереха върху купчините. Винаги бяха много осторожни при появата ни в близост до солниците.

Това, което споделям е в късен период, около 65-70 година. Имаше стройна организация за солодобив
Участъкът на всеки солар беше маркиран с табела. На нея беше написано името му, броят на солниците и годишният му план в торби / от 100 кг /. Нормално беше планът на един солар да е около 100 тона Изпълнението на този план внасяше допълнителен колорит, но за него отделно!

Минаваше комисия, която оценяваше изпълнението на плана, още преди да мине влака и да прибере солта. По нейна преценка соларят получаваше право да забие на върха на купчината червено знаме. В края на сезона почти всички купчини се обкичваха с червени знамена-беше много красиво. Някои се изтарикатяваха, аз например не ходех да помагам на близък роднина, защото и в края на сезона нямаше знаме. Считах го за мързелив. Оказа се, че причината е друга-той е от първите ударници, но не слага знамето, защото с нагрупването на сол , непрекъснато трябва да се качва на купчината и да го издърпва. създаваше му допълнителна работа, а си беше и малко дисидент

За манастира" Свети Георги " има известно разминаване в българската и на поморийските гърци версии. В Поморийската е замесен турски бей, излекувал се от лоша болест с помощта на лековитата водаа, докато в другата не се споменава изобшо за него. Иначе светията участва и в двете версии. Е, налице е известно митологизиране, няма що!

Ако продължавам да се появявам в тази коментарна зона , има опасност да си заговоря сам
Все пак, чувал съм от по старите поморийци, че обикновено соларството е съчетано с лозарство. Солта е свързана с бога Сол, иска сухо лято и есен, докато лозарството обратно, свързано е с валежи в същия период. Така, че проливните дъждове провалят сезона за солодобив, но облагодетелстват реколтата от грозде. Интересна симбиоза, но винаги има минимум един печеливш!
Иначе смело може да се каже , че със солниците, разположени в самия град, Поморие притежаваше уникална красота, невиждана другаде в България!
Не, не е гол местен патриотизъм, самата истина е/ беше/