ЛОЗАРСТВОТО В ПОМОРИЙСКИЯ КРАЙ
ПРЕДИ ВОЙНАТА 

                                         д-р инж. Иван Симеонов

 

         На времето, когато бях представен на дядото на бъдещата ми съпруга, вниманието му силно се заостри, като разбра, че съм от Поморие. Бай Киряк Рибов, самият той помориец, изселил се в Бургас след събитията през 1906 г., прояви интерес кой е дядо ми. Отговорих уклончиво, защото счетох, че няма как да го познава. Родът на дядо ми се  е преселил в Поморие през 1907 г. и са се разминали.

         Действително името на дядо ми нищо не му говореше. Попита за прадядо ми. Сигурен, че резултатът ще е същият, казах му – Симеон Стойков. В типичния си стил ме скастри, как е възможно да мисля, че не го знае, той е внесъл от Германия в Поморие първия трактор за риголване ( процедура на обработка на земята при засаждане на нови лозя) и сутрин като са отивали на лозето при завоя на пътя за Сарафово, оттатък баира се чувал грохота на двигателя на мощната машина. Бай Киряк, като истински помориец беше вещ лозар.

         Дядо ми, от друга страна е бил колоритна личност, сподвижник на Левски и Стамболов, поборник, предприемчив стопанин, почитан и днес в Поморие, но за него друг път.

         Попадна ми монографията на инж. Михайлов, директор на практическото лозарско училище в града, посветена на Поморийския лозарски район.

         Ще си позволя есенцията от съдържанието й да го направя достояние на обичащите и на интересуващите се от Поморие. Снимките също са от монографията, защото въпреки усилията, които положих, не успях да открия оригиналите.

         Проучването на инж. Михайлов относно лозарството в бившата Поморийска околия се отнася за годините преди Световната война – специално данните в този материал са за култовата 1939 г.

         В книгата авторът набляга, че Поморие съвсем основателно се гордее с лозята си, резултат от дългогодишния труд  на стопаните им и на непрекъснатото усъвършенстване на местната технология за отглеждането им.

         По начало Черноморието – легендарната Колхида се счита за родина на лозата. Оттам тя лесно е пренесена на отсрещния бряг – в земите на днешна България.

         Отглежданите в миналото в Анхиалския тогава край лози са били предимно местни – памид, димят или димат, тамянка , мавруд и много други, които вече за съжаление са изчезнали. Все пак основни са памидът и димятът.

         През 1909 – 10 г. филоксерата нанася унищожителен удар на местните лозя в Анхиалския (Поморийския ) край

         През 1911 г. се засаждат първите два дка  с американска лоза, устойчива към филоксерата. След това масово се изкореняват местните, поразени от болестта лозя и се създават нови с американска лоза. Лозарството, което в Поморие е основен поминък заедно с риболовът и солодобивът бързо се възстановява.

         Лозята в Поморийска околия през 1939 г. надхвърлят по площ 30 000 дка и заемат 8 % от обработваемата й площ, което е повече от три пъти над средното за страната в бранша – 2,5 % .

         В Поморие по доходност в селското стопанство лозарството заема първо място не само през 1939 г., но и от незапомнени времена, когато последователно или заедно траки, елини и римляни са живели в този район.

         Над 20 000 дка са лозята на Поморие. Лозарите в града са 1050, като 11 от тях притежават между 100 и 200 дка, а трима – над 200 дка. Все пак преобладават дребните стопани, притежаващи до 20 дка – около 700.

         Авторът е направил и задълбочено проучване на температурните условия в района. Според него в Поморие те са близки до тези в Южна Франция – Монпелие и Бордо, където се произвеждат едни от най – качествените вина от респективно много качествено грозде.

         Благоприятните почвени и климатични условия – сухо лято, топла есен и мека зима създават прекрасни условия за виреене на лозовата култура. Към прекрасните условия се добавят не по – малко важните, предавани от поколение на поколение начини и методи за преработване, резултат на многовековен опит – последното се отнася за винарството  Най - разпространените сортове са памид, димят (димат), аликант буше 

гран ноар

 

 

болгар, чауш, хамбурски мискет. Аликант буше е хибрид между пти буше и аликант, създаден през 1855г. Паралелно с лозарството върви и развитието на винарството. Вината от памтивека до сега се приготвят по местен самобитен начин.

         Винарските изби са обикновено надземни, слабо вкопани в земята, подобно на еталона за сравнение - Южна Франция. Причината е в морския бриз. Непрекъснато духащия вятър не позволява рязко повишаване на температурата и по този начин виното се запазва, като се избягва необходимостта от дълбоки изби.

         Регистрираните в града винопроизводители са 590, като петима от тях произвеждат над 100 000 л годишно. Общото количество добивано от тях е 6 мил. Литра.

         В града функционира и Лозаро – винарската кооперация Димят

 

 

 

Целта на кооперациите според устава им е да се обединят усилията на производителите в добива на грозде и неговата преработка, като се търсят пазари за пласиране както на гроздето, така и на продуктите, получени от него в и вън от страната. Кооперацията „Димят” произвежда  около 1 милион литра вино годишно. Повече от половината от него се изнася, основно в Германия.

 

        

Производството в кооперациите има редица преимущества пред това на дребните производители – използуване на машини, получаване на типове вина с постоянно качество, поради което те намират по – лесно сигурни пазари.

         В национален мащаб Поморие произвежда около 10 % от гроздето и 7 милиона литра вино ( около 7 %).

         В заключение да си пожелаем тази 1939 г. да бъде отново база за добри за Поморие сравнения не само за лозарството, а и за свързаното с него винарство.

 

Материалът е извън чувствителната тема етнос и произход, въпреки, че не е трудно, който много желае, да я обвърже. Все пак не е абстрактна, свързана е с близката история на Поморие, с един поминък, който е бил водещ и е на път да влезе в историята ,като друг водещ- солодобивът. Че той е в историята няма съмнение - има музей. Молете се ,да няма такъв музей за лозарството в Поморие. След тях плътно върви друг основен от векове поминък -риболова.

Това лято бях в Поморие, както обикновено, и разбрах от рекламите в центъра му, че музеят на солта е вече на 100 г. Посетих го и бях впечатлена от снимките от началото на века от Поморие. Темата, която сте засегнали е много интересна и надявам се лозарството да не последва солодобива. Присъединявам постинга ти към моята блогвълна за Поморие

Браво на Вас,господин leonleonovpom.Страхотен пост,прочетох с интерес.Вие лозар ли сте?
За съжаление благодарение на банковите монополи и ниските изкупни цени лозарството е на път да се превърне в музейна професия.
Успех!

Земеделието винаги е било най-традиционното занимание за българите, от хиляди години до ден днешен.
Дядо ми също беше агроном, тук в пловдивския край. По повод на филоксерата разправяше една смешна случка. Един човек обяснявал, как филоксерата не виреела в техния край, защото почвата била песъклива и на филоксерата и се изтърквали зъбките... Ха ха ха.
То не че аз днес имам ясна представа каква точно е тази болест, но в началото на века очевидно е било голям проблем...
Поздрави!

Благодаря ви Късна пролет, Сапорток, Андрей за отзивите. Покрай близки роднини имам представа от лозарството, работил съм на лозята, но аз самият не съм професионален лозар . Такъв беше дядото на жена ми, отчасти дядоците ми и баща ми. Особено единият ми прадядо, който е бил един от най-едрите собственици-Симеон Стойков е имал революционни виждания и в земеделието- първи трактор, първа вършачка и т. н.
Но Поморие имаше фантастични лозя, които един селянин -демократ с нескопосното връщане на земите в национален мащаб доведе до хала на унищожението им. Преди това местни замениха солниците за музей, т. е. доведоха нещата до там. Какво да се прави?!Сега се гордеят с музей. С основание, можеще и него да няма!
Поздрави!

... се еказвала, също като във Варна "Димят" ?

- По принцип, това е предпочитаният сорт грозде в миналото за засаждане край морето ! - по варненско даже има поговорка "Сади димят - да не те е яд" :)
- Определено този сорт показва ... най-голяма устойчивост на климатичните и от всякакво друго естество отрицателни фактори - като отделно от него се получават устойчиви добиви, тоест няма колебание през различните години на получаваният среден добив от него, както е при другите сортове ?!

Да Гет, така е, Димят или както са изписвали преди войната Димат е един от най устойчивите сортове, един от малкото оцелели след удара на филоксерата. Преди време в местен вестник публикувах монета на Анхиало с грозд. За да затворя цикъла, консултирах се с лозари, да определим сорта му. Получи се многообразие от отговори, явно древен ,несъществуващ вече сорт или претърпял множество модификации, така че наподобява няколко съвременни
Авторът на монографията не е дал средния добив от дка за страната и в Поморие. Но на база цифрите декари позя три пъти над средното за страната и общата обработваема площ, стигнах до извода, че средния добив от дка в Поморие е над два пъти по-голям от този в странато. Това е относително разбира се, има различни сортове, с различен рандеман, но така или иначе поморийските лозя са плодовити.
Все пак от Димят се правят бели вина, а аз като типичен поклонник на френското/ шегувам се/ предпочитам червените....

За любителите и ценителите на Поморие смятам да пусна серия от материали за града преди войната. Единият от тях вече е публикуван, другите засега обмислям. Впрочем имам публикувани материали за солниците през 60-те и 70-ти години, каквито ги видях , а и работих, като дете. Те са ми детската любов, жалко, че ги няма.....