Постинг
21.11.2012 19:17 -
Последният император
Заглавието е подвеждащо, императорът не е Ромул например, а българинът Желязко Колев.
В годините около промяната, често присъствах на нумизматични конференции в София.Тогава работихме съвместно с музеите и е имало случаи конференцията да се председателства от проф. Юрукова.Та на една от тези конференции се запознах с бай Желязко-председател на нумизматичната организация в Ямбол. След това по приятел често му изпращах и съответно получавах поздрави.
Един ден на наша сбирка към мен се приближи добре изглеждащ човек на въраст и след като се представи като Желязко Колев, с учудване попита защо си разменяме поздрави , след като не се познаваме. Недоразумението се изясни, но случаят имаше продължение още същия ден. Забелязах ,, че дава един албум на някои колеги. Отидох при него и учтиво помолих да го разгледам. Отряза ме с думите, че не е за мен. Обидено отговорих,, че все пак от монети разбирам и си тръгнах. След минутка някой ме тупа по рамото. Обръщам се , бай Желязко, подава ми албума и се отдалечава. Разгърнах го и изтръпнах. В него бяха около40 статери, ауреуси и солиди-много скъпи монети. Догоних го , но той ме отпрати с думите да гледам спокойно. Притеснено ми беше, виждах, че той изобщо не се интересува какво правя. Бързо го върнах с признанието,че е бил прав-монетите не са за мен. Той позна и друго,че аз няма да посегна на монетите му. Изключителен психолог.
Станахме приятели. Беше интересна личност, гонеше 80 години,но изгглеждаше на 50-строен, спретнат, с гъста,леко прошарена къдрава коса, винаги с костюм и вратовръзка. Идваше с кола, която караше сам. Бяха му я откраднали, искали му 7000 марки откуп, той махнал с ръка и казал да я взимат.Повече не се заинтересовал за нея.
Беше изключителен познавач на монетите. За монета, която е в неговия обсег, но нередовна, никога не казваше, че е фалшива. Приказката му в такива случаи беще,че не го интересува.Плащаше веднага в брой. В единия джоб на сакото държеше марки, в другия долари. Това беше закон за него.
Често го питахме, бай Желязко ,не те ли е страх да се движиш сам? Отговорът беше, че е бивш командос и от нищо не го е страх. Тук беше една от малкото му грешки, че има разлика и то голяма във физическите възможности при възраст на 20 и 80 години- Това му коства и животът. В неделята преди убийството му, дойде при мен и ми предложи календар с автограф с монетите от албума му. И до ден днешен не мога да си го обясня защо отказах. Ужасно съжалявам. Прости ми бай Желязко. Беше голям човек! Да е светла паметта ти!
В годините около промяната, често присъствах на нумизматични конференции в София.Тогава работихме съвместно с музеите и е имало случаи конференцията да се председателства от проф. Юрукова.Та на една от тези конференции се запознах с бай Желязко-председател на нумизматичната организация в Ямбол. След това по приятел често му изпращах и съответно получавах поздрави.
Един ден на наша сбирка към мен се приближи добре изглеждащ човек на въраст и след като се представи като Желязко Колев, с учудване попита защо си разменяме поздрави , след като не се познаваме. Недоразумението се изясни, но случаят имаше продължение още същия ден. Забелязах ,, че дава един албум на някои колеги. Отидох при него и учтиво помолих да го разгледам. Отряза ме с думите, че не е за мен. Обидено отговорих,, че все пак от монети разбирам и си тръгнах. След минутка някой ме тупа по рамото. Обръщам се , бай Желязко, подава ми албума и се отдалечава. Разгърнах го и изтръпнах. В него бяха около40 статери, ауреуси и солиди-много скъпи монети. Догоних го , но той ме отпрати с думите да гледам спокойно. Притеснено ми беше, виждах, че той изобщо не се интересува какво правя. Бързо го върнах с признанието,че е бил прав-монетите не са за мен. Той позна и друго,че аз няма да посегна на монетите му. Изключителен психолог.
Станахме приятели. Беше интересна личност, гонеше 80 години,но изгглеждаше на 50-строен, спретнат, с гъста,леко прошарена къдрава коса, винаги с костюм и вратовръзка. Идваше с кола, която караше сам. Бяха му я откраднали, искали му 7000 марки откуп, той махнал с ръка и казал да я взимат.Повече не се заинтересовал за нея.
Беше изключителен познавач на монетите. За монета, която е в неговия обсег, но нередовна, никога не казваше, че е фалшива. Приказката му в такива случаи беще,че не го интересува.Плащаше веднага в брой. В единия джоб на сакото държеше марки, в другия долари. Това беше закон за него.
Често го питахме, бай Желязко ,не те ли е страх да се движиш сам? Отговорът беше, че е бивш командос и от нищо не го е страх. Тук беше една от малкото му грешки, че има разлика и то голяма във физическите възможности при възраст на 20 и 80 години- Това му коства и животът. В неделята преди убийството му, дойде при мен и ми предложи календар с автограф с монетите от албума му. И до ден днешен не мога да си го обясня защо отказах. Ужасно съжалявам. Прости ми бай Желязко. Беше голям човек! Да е светла паметта ти!
Цялата история на Приск Тракиеца през Х...
Питагор не е грък; още една фалшификация...
Първи стъпки в Квантовата Механика
Питагор не е грък; още една фалшификация...
Първи стъпки в Квантовата Механика
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 7087
