Преди време, силно заинтригуван от многото думи с латински произход в ежедневния ни език на база доказателствен материал достигнах до извода за наличие на родствени връзки между траки, славяни и прабългари. Впрочем, нищо изненадващо, още Паисий твърди, че част от славяните са се нарекли българи.

Веднага услужливо, за напомняне ми бе поднесена извадка от „Кратка история на България” в посолството ни в Атина; в нея яростно се защитава тюркско-азиатския произход на българите. Ето накратко съдържанието й:

„Първите жители на нашите земи са траките. През VІ в. сл. Хр. в сегашните ни земи се заселват славяните, които „претопяват” траките. След тях в VІІ в. сл. Хр. идват прабългарите от тюркски произход и в съюз със славяните създават държава. С приемането на християнството се премахват и етническите различия между славяните и прабългарите” – край на цитата.

Този кратък текст направо бъка от абсурди. Славяните населяват и Гърция (Пелопонес включително). Как така „претопяват” траките, а гърците оцеляват? Траките са далече по-многобройни от гърците – справка Херодот. Какъв е този съюз между славяни и прабългари?! След като славяните успешно са „претопили” траките, вместо да сключват съюз с прабългарите , не е ли по-логично да ги „претопят”. Имат успешен опит в това. Нещо куца и то много сериозно. Накрая, на религиозна основа се премахват етническите различия. Те трябва да са минимални, за да се получи такъв ефект. В Сирия например има мюсюлмани и християни. Но това в никакъв случай не е причина за етнически различия. Ако религията е причина за етнически различия, тогава много удобно за някои, помаците са друг етнос. И за капак на основа на такива разсъждения би могло да се направи мъдрото заключение, че на база религия съществуват три главни етноса – християнски, мюсюлмански и будистки.

Комично!

Тази история от посолството ни в Атина, а разбрах че я има и в другите посолства, отразява конвенционалната ни история, която е удобна за други, съседни на нас народи, но ни поставя в неудобното положение на „дошляци”- дума придобила популярност в коментарите по темата.

Интересна личност е Хан Крум (или Крун, както го пише Паисий)- 803-814 г.сл.Хр. Впрочем той е най-много титулованият като хан. Интересното е, че в „Именника на българските ханове” никъде българският владетел не се споменава като ХАН. Има КЪNАЗЬ и КNАS, като от първата някои правят вариант на КАН. Но не се иска кой знае какво въображение, за да стане ясно, че иде реч за КНЯЗ.

Та Хан (Княз) Крум е може би най-успешният български владетел. Притиснат от Византийският (по правилно ромейският) император Никифор, той отстъпва столицата Плиска. Блестящ тактически ход- главозамаян от лесния успех Никифор действа непредпазливо и попада в капан. Освен почти цялата армия загиват императорът и престолонаследникът.

Подобен ход, но 1000 години по-късно прилагат и руснаците, но не на кой да е, а на Наполеон. Отстъпват му Москва, но крайния резултат е почти пълното унищожение на 500 хилядната му армия.

Известен е походът на руския княз Светослав в края на Х в.сл.Хр. в България. Той идва като агресор, а с течение на времето става съюзник на българите. Това не е прецедент в Световната история. Интересното е друго, майката на Светослав е Света Олга, за която се твърди, че е дъщеря на Владимир (Расате) свален с преврат от баща си Борис. Ако наистина е така, в началните ходове на Светослав прозират законните му претенции към българския трон, трансформирани след това в съюз с България срещу Византия. Сигурно друг ход е щяла да вземе българската история, ако хазарите не са станали причина за оттеглянето на Светослав.

Антифеодално ли е въстанието на Ивайло, своего рода хайдутин ли е той!? Първо най-вероятно е, Иречек да е прочел името му погрешно и той да е Въло. Действията му в последствие подсказват, че той не може да е случаен човек. Разбира и то прекрасно от военно дело и тактика. Последователните му победи над царската армия, след това над византийската и накрая прогонването на татарите са прекалено красноречиво доказателство за това Византийска княгиня му става съпруга. Всичко говори, че е феодал, стоящ или далече от царската династия, или което е по-вероятно, е низвергнат (и оскърбен от това) от нея.

Друга заблуда, е че България попада под турско владичество, защото противникът е изключително силен. Коментираме периода до 1453 г.-падането на Константинопол, защото заедно с него и последните незавзети български земи по Черноморието стават част от Османската империя.

Турция не е била непреодолима сила, дори и при завземането на Константинопол. България е можела да се справи и сама с нея, но при условие, че е била единна. А е била разделена на три враждуващи държави, плюс това всеки феодал се е чувствал самостоятелен. В същност имало е само някакъв твърде крехък съюз на Балканските, по скоро подобия на, държави.

Колко силна е била Турция, след като не е разполагала с кораби, с които войските и да пресекат дори Босфора? Доказва го красноречиво Тимур (Тамерлан) 50  години преди падането на Константинопол. При Анкара той разбива турската армия, пленява Баязид и унизително го разкарва в кафез до Самарканд. Реално Турската империя повече от 30 години е в колапс, но липсват и сериозни опити за отхвърляне на владичеството й. Нещо повече, налице са опити за сътрудничество. Така например адмирал на създадената вече флота е българинът Балтоглу, унгарецът Урбан снабдява турците с голям топ, с който да обстрелват крепостните стени на Константинопол. За останалият с малко наемници император Константин ХІ Драгаш вече всичко е предрешено.