Продължавам с откъси от книгата на Георгиус Дионисиу за Анхиало преди пожара, издадена в Атина.
Гроздоберът в старо Анхиало е  е бил събитие от първостепенна величина за града през годината. Поради големите лозови масиви се налагало за него да се наемат и много външни хора. 
Гроздоберът почвал на 15 септември и тогава в Анхиало пристигали арабаците/големи, дълги каруци /, теглени от биволи/. Обикновено стопаните им били от Северна България и по традиция отивали при хората, чието грозде прибирали и предните години. Отправяли се директно към къщите, разпрягали биволите и лягали да пренощуват. На сутринта още в тъмно тръгвали към лозята. Цяло Анхиало било  на крак. Това се случвало  само при война, жътва и сега при гроздобера. 
След час и половина пристигали на лозята, разпрягали биволите и палели огън, за да се стоплят. След това почвала работата на високи обороти . Гроздоберачите / кеседзивес /  събирали гроздето, носачите / вуцидзивес /  носели и сипвали гроздето в колите, жените/ момицес/ и  и те помагали в пълненето на колата със скъпоценната суровина. След това поемали по обратния път. 
При пристигането в къщи разпрягали и младите се качвали и с боси крака смачквали гроздето в колата в специален дървен съд . След това с вутя / дървени кошове / носели  кашата до кадусите / каците / . Оттам източвали ширата и пълнели бъчвите. Бъчвите били с вместимост до 2000 оки- около 2500 кг , с дървени врати отпред, за да може да се влиза вътре и почиства.
Два вида били прочутите Анхиалски вина:
 - сладки, наречени муселевес
 - горчиви, наречени пелин, които ставали такива чрез налагане с пелин
 При ферментацията на гроздовия сок ароматът  се носел из целия град
Освен това от сока се приготвяли и много други продукти:
нардел-по-кисел изварен сок
мусталеврия - каша с брашно
- с добавка на тиква или дюля приготвяли петмез и рачел.
При варенето на ширата хвърляли и малки кравайчета от тесто, наречени коликатя
Нардел се приготвял от  пресен сок, на вкус бил сладникаво кисел и се използвал като разхладително питие по време на жътва
След време един друг аромат почвал да се носи из въздуха от казаните , в които правели ракията и мастиката.. Шегаджиите си правели майтап, давайки превареното грозде/ джибрите/ на кравите и овцете и умирали от смях, като ги гледали пияни.
На гроздобер събирали и качествено грозде за зимата, закачали го и правели стафилармя
Гроздоберът траел две седмици- до края ня септември и бил същински панаир. Това била стара традиция, още от античността, когато в града се почитал бога Дионис-бога на виното и веселието
Празникът почвал с шествие, начело се движела   кола, украсена с лозови пръчки  и с дърво в нея,  нагиздено с  грозде, нарове, дюли, цветя. Наричали го байряка.. Когато шествието стигало до вратите на града, го посрещала музика с/ кларинети и тъпани/ , която заставала отпред и свирела до къщите на стопаните
Вечерта на мегдана се виели хора, включвали се и наетите работници. Накрая      гроздоберът, който в града си бил истински панаир,  приключвал с борби на пехливани
Между стопаните и приходящите гроздоберачи се създавали приятелски, почти роднински отношения. При идването си   те носели подаръци на стопаните, при заминаването си - отнасяли подаръци от тях
По-нататък Дионисиу описва гроздоберът  вече в новата си родина - в Неа Анхиало и в другото Анхиало, близо до Солун, както го нарича Македонското Анхиало, но съобразен и с новите условия. Основната промяна е, че вместо биволи,  в колите вече се впрягат коне.
Уточнява, че в колите в Анхиало  слагали един почти кубичен дървен съд, наречен лин / лино / , който събирал до 1500 кг грозде и в него се извършвало мачкането/ тъпченето  / на гроздето
Усеща се носталгията по Анхиало, но няма и намек за някакви обвинения или квалификации. Просто се приема станалото като факт и зад думите прозира мъката по милия роден край, който авторът е напуснал, някъде като  юноша според мен, понеже не уточнява възрастта си, но често като главно действащо лице споменава дядо си!

КНИГАТА ЗАПОЧВА С ГРОЗДОБЕРЪТ В АНХИАЛО, АЗ ПРИКЛЮЧИХ ПОРЕДИЦАТА С НЕГО!
ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ ТОЙ Е НАЙ-КУЛТОВОТО СЪБИТИЕ В АНТИЧНИЯ ГРАД, ЗАТОВА МЯСТОТО МУ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ МОЖЕ ДА Е РАВНОСТОЙНО, В НАЧАЛОТО ИЛИ В КРАЯ, ВЕЧЕ И КАТО АКЦЕНТ, УДАРЕНИЕ!

Не съм привърженик на някакъв, особено див национализъм. Ако все пак наблягам или се опирам на него, то е когато търся началото, генезиса на нацията ни. И смятам, че е основателно да се търси сред траките.
Иначе, след като живеем в България сме българи, не сме папуаси с извинение за тях
Понякога се налага да напомням на някои отявлено гърчеещи се, че сигурно имам повече гръцко от много от тях, но отличителното е , че никой от рода не се счита за друг освен българин и не мрази българското.
Спомням си дядо ми, който казваше шеговито , че можел да бъде лорд Джеймс / английски лорд го искал за зет/, но той дал кръгом и предпочел сиромашка, но мила България! Защото там са родителите му, миналото и бъдещето му!А майка му е била етническа гъркиня, но станала българка и възпитала българи!

Много интересно е описан гроздобера, хората сякаш са забравяли себе си и са действали в името на една цел, били са единни и отношенията помежду им са били на ниво. Уважавали са се независимо от това, дали са поморийци или наемници от северна България, правели са си подаруци и сигурно са се чувствали като роднини. Такива човешки отношения вече са рядкост за съжаление, загубили сме човешкото в себе си.

Благодаря Невена!
За съжаление е така! Гоненето на печалби и пари измести човещината във взаимоотношенията.. Когато бях дете , имаше ТКЗС,нямаше частници и тази атмосфера на гроздобер вече отсъстваше. Но нещо подобно съществуваше в курортното дело. Хора от страната идваха с години на почивка при едни и същи хазяи, чийто стая и домакинство са харесали и не си и правеха труда да търсят нещо по изгодно или удобно. Бяха харесали хората. И това вече почти го няма.

Като чета живият разказ за гроздобера усещам по- ясно какво означава термина "скъсали връзката със земята" за нас, градските чеда. Като софиянец почти не съм имал досег с ритуалите по прибиране на реколтата, но си представих благодарение на вашият разказ това тайнство, този празник и откривам колко сме загубили хората, че сме обърнали гръб на тези магически мистерии...

Благодаря Димитър, за коментара!
Така е, това обръщане на гръб на обичаи, идващи от древността си има и твърде висока цена - дефицит в общуването и изчезване на човешкото във взаимоотношенията

са ми разказвали за този начин на гроздобер... През социализма имаше и частно /наричаше се "лично"/ ползване. Всички домакинства в селата разполагаха с по 5-6 ара лозе /раздаваха се и по 2-3 декара царевица за лично ползване/...

Така е ,в селата беше така . Но в Поморие винарството беше изместено в избата, а в последствие и в конячния завод, за концентратите.
Сега не знам, бизнесът е в " ръцете" на една бивша комсомолска секретарка. Може да се предположи в какво състояние е!

1. "При пристигането в къщи разпрягали и младите се качвали и с боси крака смачквали гроздето в колата в специален дървен съд(с форма на корито, на което в единият край има улей за изтичане на сока от граздето)" :
http://svejo.net/attachments/stories-photos/0186/9813/size_normal/lozarstvoto-i-vinarstvoto-v-balgarskite-zemi.jpg?1359797207 (същата се поставя на каруца(обикновено волска) като и се махнат (канати) и се използват, да се извозва гроздето от лозята до избата на стопанина.
- Специалният дървен съд се наричаше "шарапана" (шира(мъст)-пано(пълно) !
Още в него се мачка гроздето - Обикновено го правят (млади моми) ... с бели поли (има много песенен фолклор по повод на това свещенодействие - изпълняван от чисто мъжки любители на ... фолклора(разбира се !) :))

2. "След това с вутя / дървени кошове / носели кашата до кадусите / каците /."
- Вече сока(шарата-мъста) се припълва от "шарапана" в едни такива съдове "вута" или "футия" .: http://www.burgasmuseums.bg///system/images/cache/albums/album122_485x1000futia-sozopol.jpg
След което се отнася до каците ... където преминава бурната(първа) ферментация ! ... После се присипва в бъчвите ! ... относно "кадус" думата в различни региони се използва за голям дървен(буре) или стъклен съд ... в който преминава "тихата" ферментация.
- Избите се правеха в помещения - над три метра под земята - където е сухо и проветриво ... плюс което им се осигуряваше постоянна ниска температура !

- Ха, наздраве ! - пък ако има и вълче мезе, леко да препечем на огъня ... :)) - Нямам думи !

Наздраве Гет!
Изненадват ме познанията ти в областта на винарството
Относно Поморие /в случая Анхиало все още/ избите са приземни или слабо вкопани, както в Южна Франция поради Средиземноморското влияние и проветривостта на мястото-градът е разположен на полуостров
Поздрави!

- Почувствах се задължен да те "компенсирам" :(( ... заради "комсомолката", която приватизира Поморийската ви изба(винпром) ? ... въпреки, че не е родом от Варна, е наш "кадър" ! :)

- А относно шарапана(ите) същите ги има като част от култови съоръжения още от "тракийско" време ? - Ето една, на възраст, поне над ТРИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ? http://gabitour.files.wordpress.com/2013/02/img_9107.jpg - Тази е, от тракийско светилище, култовият комплекс "Бухльова дупка".
- Вероятно е светилище на Дионис(о)Бул(още Загрей) ? - тоест хтоничният (подземно-земен) аспект на този бог ?! - сам по себе си "той"(диониса-двойноносещият).
- Опозитната му "космична" форма е Сабазий по простичко наричан “дневен Дионис”, свързан с началото на пролетта и лятото, господар на змиите-чувачки(изобразявани с ориентация "нагоре") .

- Отглас на тези много ... много стари вярвания, ги имаме в мита за Зевс в образа на змей (змия) се съвкуплява с Персефона и от този брак се ражда Дионис ! - но това е по-"млад" митологичен пласт (според мен ?) !

- Именно за тези по-стари вярвания пее Орфей в химна за Дионис: "Славя аз шумният бог Дионис, вседържецът земен с бичи рога, избавител, господар на звездите...”.

- След тези многосолвни отклонения ... допълвам ? - събирането на гроздето и наливането на "земната кръв"(вино) са само, част от тези традиционно-посветителски вярвания ?!

- Спирам без претенции за изчерпателност ... и преди да съм досадил ::( !

Благодаря Гет за коментара!
По тематиката за древните божества и връзката между тях имаш достатъчни познания ,за да издадеш книга. Само с едно уточнение, че в сегашните условия трябва да си малко или повече по-скоро Дон Кихот, за да се занимаваш с подобна дейност. Казвам ти го, защото аз бях и още съм в тази роля