Постинг
15.06.2013 09:10 -
Стефка Йорданова-почетен гражданин на Бургас
Автор: leonleonovpom
Категория: История
Прочетен: 5352 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2013 21:58
Прочетен: 5352 Коментари: 10 Гласове:
13
Последна промяна: 16.06.2013 21:58
Става дума за бегачката на 800 метра, която в началото на 70-те години взриви всякакви прогнози и стана европейски шампион. Стана и забележителност
Беше омъжена за мой братовчед, значително по-голям от мен и също спортист-футболист, Емил Йорданов. Иначе фамилията й е Гьонина-по-старото поколение сигурно си спомня футболиста Михаил Гьонин, чиято братовчедка е.
Та моя братовчед имаше брат, който като войник избяга през границата с автомата, защото не му позволили да следва медицина. Установи се в Канада, завърши медицина, след време стана и професор по апаратури за сърдечно съдова хирургия-учен от световна величина. Обаче смъртната му присъда в България остана неотменена
Стигна се до парадокс-канеха го в България като специалист, при неотменена присъда
Споделям това, защото то промени живота на семейство Йорданови. Стефка сигурно щеше да стигне и по-далече, но се заредиха контузии и сравнително рано приключи със спорта. Беше известна, заслужил майстор на спорта, естествено я насочиха към политиката, беше и хубавица, ставаше за лице на партията Спомням си на събиране на рода по случай 100 години от Освобождението как прикова очите на няколко стотин души в ресторанта с влизането си.
И тогава като гръм от ясно небе дойде разводът. Той промени и съдбата на мъжа й. Много лични неща са, не се рови в тях, но майка ми беше много близка със свекърва й, с която Стефка поддържаше отношения до смъртта й. Та веднаж майка ми я попитала внимателно за причините и тя и отговорила директно:
-Лельо Фане, партията ни принуди да се разведем заради брат му.
Да, не може да е лице на партията с беглец зад граница, осъден на смърт.
СТЕФКА ПОЧИНА преди няколко години. За искреността й говори фактът, че желанието й е било да бъде погребана в гроба на свекърва си в ПОМОРИЕ , която тя уважаваше и почиташе.До нейния гроб е и гробът на Емил. Отново са заедно!
Спомням си, преди години наша делегация е била на посещение във Виена. От общината съпровождат членовете й на гробището, не мога да си спомня точната причина. Но попадат на гроба на капитана на " Радецки" в алеята на заслужилите граждани, поддържана от общината. Естествено, попитали веднага какви са заслугите на капитана към Австрия.
Отговорили им, че той към Австрия няма някакви особени заслуги, но името му е свързано с историята на приятелска държава, затова е почетен
На гроба на Стефка има само дървен кръст и никакъв знак, че е ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на БУРГАС!
НАДЯВАМ СЕ ТОВА ФИНАЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ ВСЕ ПАК ДА СТАНЕ ДОСТОЯНИЕ НА ОБЩИНИТЕ БУРГАС, МОНТАНА, А И ПОМОРИЕ!
Беше омъжена за мой братовчед, значително по-голям от мен и също спортист-футболист, Емил Йорданов. Иначе фамилията й е Гьонина-по-старото поколение сигурно си спомня футболиста Михаил Гьонин, чиято братовчедка е.
Та моя братовчед имаше брат, който като войник избяга през границата с автомата, защото не му позволили да следва медицина. Установи се в Канада, завърши медицина, след време стана и професор по апаратури за сърдечно съдова хирургия-учен от световна величина. Обаче смъртната му присъда в България остана неотменена
Стигна се до парадокс-канеха го в България като специалист, при неотменена присъда
Споделям това, защото то промени живота на семейство Йорданови. Стефка сигурно щеше да стигне и по-далече, но се заредиха контузии и сравнително рано приключи със спорта. Беше известна, заслужил майстор на спорта, естествено я насочиха към политиката, беше и хубавица, ставаше за лице на партията Спомням си на събиране на рода по случай 100 години от Освобождението как прикова очите на няколко стотин души в ресторанта с влизането си.
И тогава като гръм от ясно небе дойде разводът. Той промени и съдбата на мъжа й. Много лични неща са, не се рови в тях, но майка ми беше много близка със свекърва й, с която Стефка поддържаше отношения до смъртта й. Та веднаж майка ми я попитала внимателно за причините и тя и отговорила директно:
-Лельо Фане, партията ни принуди да се разведем заради брат му.
Да, не може да е лице на партията с беглец зад граница, осъден на смърт.
СТЕФКА ПОЧИНА преди няколко години. За искреността й говори фактът, че желанието й е било да бъде погребана в гроба на свекърва си в ПОМОРИЕ , която тя уважаваше и почиташе.До нейния гроб е и гробът на Емил. Отново са заедно!
Спомням си, преди години наша делегация е била на посещение във Виена. От общината съпровождат членовете й на гробището, не мога да си спомня точната причина. Но попадат на гроба на капитана на " Радецки" в алеята на заслужилите граждани, поддържана от общината. Естествено, попитали веднага какви са заслугите на капитана към Австрия.
Отговорили им, че той към Австрия няма някакви особени заслуги, но името му е свързано с историята на приятелска държава, затова е почетен
На гроба на Стефка има само дървен кръст и никакъв знак, че е ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на БУРГАС!
НАДЯВАМ СЕ ТОВА ФИНАЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ ВСЕ ПАК ДА СТАНЕ ДОСТОЯНИЕ НА ОБЩИНИТЕ БУРГАС, МОНТАНА, А И ПОМОРИЕ!
Солта губи силата си - Втора част
Солта губи силата си - Трета част
Зад димната завеса "Ковид" и в...
Солта губи силата си - Трета част
Зад димната завеса "Ковид" и в...
ТЕЖЪК "НЕПОТИЗЪМ" И "СИМО...
Костадинов: Ще сезираме прокуратурата за...
Двата блогови изрода изпълзяха от кочина...
Костадинов: Ще сезираме прокуратурата за...
Двата блогови изрода изпълзяха от кочина...
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря Бвен за коментара!
Бахчеванов като личност го знам, но не сме се познавали.
А Стефка беше слънчев човек. Тя имаше една дъщеря, която свекърва и отгледа. Признавало го е и пред майка ми, че ако не е била свекърва й , нямало е как за се справи-постоянно по състезания. Плюс това тя е от другия край на България, няма на кого друг да разчита.
Майка ми също отгледа едно от децата ни. Но никога не съм чул дума за благодарностот жена ми, просто счита, че е било нейно задължение. Въпрос на възпитание, там в Северозападна България явно се е запазило нещо от старовремските българи
цитирайБахчеванов като личност го знам, но не сме се познавали.
А Стефка беше слънчев човек. Тя имаше една дъщеря, която свекърва и отгледа. Признавало го е и пред майка ми, че ако не е била свекърва й , нямало е как за се справи-постоянно по състезания. Плюс това тя е от другия край на България, няма на кого друг да разчита.
Майка ми също отгледа едно от децата ни. Но никога не съм чул дума за благодарностот жена ми, просто счита, че е било нейно задължение. Въпрос на възпитание, там в Северозападна България явно се е запазило нещо от старовремските българи
Помня я Стефка.От това поколение съм...
През онези години спортът се радваше на по - добро отношение от страна на държавата . Нейната дисциплина - 800 м. е една от най -успешните в женската ни атлетика.
А тичувал ли си за един много добър треньор на хвърлянията в леката атлетика , също бургазлия- Димитър Бахчеванов, работил дълги години в Пловдив? Доколкото си спомням, също е почетен гражданин на Бургас.
Нека е светла паметта и на двамата.
Вярвам ,че душите им са намерили покой там горе!
цитирайПрез онези години спортът се радваше на по - добро отношение от страна на държавата . Нейната дисциплина - 800 м. е една от най -успешните в женската ни атлетика.
А тичувал ли си за един много добър треньор на хвърлянията в леката атлетика , също бургазлия- Димитър Бахчеванов, работил дълги години в Пловдив? Доколкото си спомням, също е почетен гражданин на Бургас.
Нека е светла паметта и на двамата.
Вярвам ,че душите им са намерили покой там горе!
аз познавах Стефка, но грешно гласувах и коментирах. поправям се..
цитирайБлагодаря bojo12345 за коментара! Стана малко объркване ,но се изясни1
цитирайИзвини ме, първият коментар беше мой. Аз също спортувах в онези години лека атлетика и бях бегач на тези дисциплини - средни и дълги разстояния. Затова много ме развълнува твоя разказ за Стефка.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Да , разбрах и ти благодаря!
Дано развълнува и отговорни фактори!
Не обвинявам никого, в тези времена със сигурност и не знаят
Поздрави!
цитирайДано развълнува и отговорни фактори!
Не обвинявам никого, в тези времена със сигурност и не знаят
Поздрави!
Много интересна история. Моята леля избяга със съпруга си(унгарец) в Западна Германия и това се отрази на неговото професионално развитие. Не пропускат да си го изкарват на роднините на бегълците и да ги тормозят, знам още такива случаи, много са изобретателни.
цитирайКакво да ти кажа Невена, гадна история е това, да се наказват близките и децата най-вече И аз го изпитах на гърба си в няколко варианта.
Ние бяхме кулаци, защото прадядо ми е бил предприемчив, трудолюбив и добронамерен към останалите, сега тези,които ни преследваха са такива, но чрез пладнешки грабежи.
Иначе не става, валидна е приказката за вола и жабата
Поздрави!
цитирайНие бяхме кулаци, защото прадядо ми е бил предприемчив, трудолюбив и добронамерен към останалите, сега тези,които ни преследваха са такива, но чрез пладнешки грабежи.
Иначе не става, валидна е приказката за вола и жабата
Поздрави!
Намери се и тук тъмна душица да сложи минуса, и страхливо да се покрие. Поне анонимно да каже защо!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 7087