Окончателният удар нанася пожарът през 1906 г.
Транспортните връзки са фактор за развитието на стопанството и идва време, когато те все пак са оценени. Защото първоначално анхиалци са били срещу жп линията, заради вредите, които евентуално ще нанесе на лозята.
През 1925 г. се пуска в действие теснолинейка (60 см. между релсите), която е стигала до градинката пред читалище “Просвета”. През 1939 г. е заменена с нормална линия, когато е изместена и гарата на сегашното й (все още) място- (сн.1).
Транспортните връзки дават тласък на стопанското развитие на града, така, че през 1939 г. то е значително над средното за страната.
За икономическото благосъстояние на града допринасят основно три отрасъла – лозарство, риболов и солодобив. Прави впечатленние, че в тях силно е застъпено кооперативното движение, т.е. още тогава хората са прозрели, че обединени ще постигнат повече. Ще разгледаме тези отрасли, без да правим класиране по важност.
Лозарство – Поморие е един от основните лозарски райони в България, даващ около 10 % от годишния добив на грозде и около 7 % от този на виното. Те са с много високо качество и голяма част от виното е предназначена за износ – през 1939 г. основно за Германия. Най-качествените вина е естествено да се произвеждат в кооперация “Димят” – с 200 члена при основаването й през 1924 г.
Солодобив – Поморие дълго време е единствения център за производство на сол. Създадено е кооперативно дружество “Анхиалски солници” – през 1922 г. с 293 члена при регистрацията му. Солта отначало се превозва с каруци в торби (сн.2),
а след това с влакче, като линиите са околовръст солниците, а някъде ги пресичат, за да имат достъп до всички купчини (сн.3).
Дружеството освен складове притежава мелница за ситна сол и фабрика за конопени и ютени торби за сол. Години след това на тази база плановете и отчитането на добива на соларите са в торби (от 100 кг.). Дружеството годишно произвежда и пласира около 20 мил. кг. сол.
Риболов – И тук водещо място заема Риболовната кооперация “Златна рибка” с 45 члена при регистацията й през 1931 г. Годишно добива над 150 хиляди кг. риба – предимно скумрия, сардела, паламуд (сн.4).
Сафридът, който сега при недоимъкът на риба минава за деликатес, тогава не е считан за ценна риба. По думите на баща ми, а виждал съм и такава снимка, е складиран на купчина пред сградата на Халите и всеки е можел да си взима от нея колкото си иска. Дружеството разполагало със собствени моторни лодки, даляни и е концесионер на Поморийската лагуна, източник на най-качествената илария в България.
Рибарите и соларите обикновено са и лозари, като изповядваната философия е, че провалът поради дъждове например в солодобива или пък слаб риболов могат да бъдат компенсирани с високи добиви в лозарството.
Някой може сериозно да помисли, че ангажирани в борбата за висои добиви и доходи, поморийци дори и не помислят за културни развлечения. Нищо подобно. Създаденото преди повече от 120 години читалище “Просвета” е духовен център на поколения поморийци. Сградата му няколко пъти е горяла и е възстановявана със средства на Общината и с доброволни дарения на гражданите. Особено впечатляваща е сградата построена през 1934 г. (сн.5) в интересния стил на немската школа Баухаус (1919 – 1933).
Тя разполага със собствена театрална сцена. От 1936 г. в нея функционира Народен университет – учени с международна известност, като проф. Балабанов изнасят сказки, изучават се чужди езици. Противно на очакванията поморийци са ценители не само на материалното, но и на духовното. Сега на нейно място има построена в модернистичен стил сграда, но средното и по-старо поколение пазят спомени за наситения с духовност живот в града, чийто източник беше тази култова сграда.
Противно на изградените представи за 1939 г. Поморие е заемал високо място в своето стопанско, а и културно развитие сред българските градове. А България е била в десятката на най-развитите в икономическо отношение Европейски държави.
12.01.2013 20:32
... първоначално анхиалци са били срещу жп линията, заради вредите, които евентуално ще нанесе на лозята.
- На ум ми дойде подобна ситуаци, която се е разиграла в гр.Самоков по времето на Фердинанд .
- Той като страстен ловец, често гостувал в града ... съответно местните първенци са се представяли подобаващо, като за пред "величество".
- При една от поредните срещи ... Фердинанд подпийнал и изпадайки в предразположение към верноподанниците си ги пита: Искам да ви направя подарък - Какво избирате измежду ... да ви прекарам ж.п.линия, или да даря елитен бик ?
- Местните велможи предпочели бика (!) така че сега имат Станция за елитно семепроизводство ... a от бивш Митрополитски център остават малко градче, като съответно Самоковско-софийската епархия, седалището и се измества в София(която към това време е била доста западнала и по-назад от Самоков) ! :)
- По*здрави !