Хипотеза относно произхода на името българи

             д-р инж. Иван Симеонов

 

Пределно дискусионна е темата относно произхода на името българи, както и на самите българи. Тъй като единствената държава в момента с това име е нашата ще съсредоточим вниманието върху нейната и близките до нея територии. Но преди това се налага да направим кратка разходка назад във времето в антична Европа.

Според хипотезите на различни историци българите идват от Далечния Изток и са ударните бойни отряди на Атила, живели са в Алтай, Памир, Афганистан, Иран, Кавказ и преди една сравнително малка част от тях да дойде на нашите земи, са имали мощна държава на териториите на днешните Украйна и Русия – тъй наречената ( не случайно) Велика България.

Все пак със сигурност може да се твърди, че за първи път за българите се споменава по времето на Римското управление на нашите земи. По продължителност то е точен еквивалент на турското владичество. Общото между тях е изобилието на латински (езикът на римляните) и турски думи в езика ни -  по няколко хиляди. И друг път сме обръщали внимание върху този факт. Ето някои по-характерни думи с латински произход: каруца, овца, пастир, пастор, морал, култура, вино, палма, принцип, устие, опция, персона, плюс, премия, пенсия, популярен, коментар, конкурс, аула, композиция... Дори комунист е с ясни латински корени. Но тази дума безспорно е влязла по-късно в езика ни.

Римляните без никакво съмнение са изляли основите на съвременната Европейска цивилизация (още една хубава латинска дума). Какво се има предвид? Келтите от днешните Франция, Белгия, Швейцария в резултат на романизиране са станали галоромани, т.е. – преминали са към латинската езикова група. Както сполучливо отбелязват и самите френски историци, Рим е създал една нова нация – френската.

Но приносът на Рим в това отношение е далече по-голям. Келтите в Англия, поради частично романизиране не са галоромани и са в немската езикова група в резултат на по-късно протекли процеси.

Рим има заслуги и към немската нация. Поради лошо за тях стечение на обстоятелствата, римляните сравнителни бързо напускат земите на сродните германски племена и те не са романизирани, т.е. успяват да съхранят индивидуалността си. Впрочем многобройните сродни, но иначе разноименни племена едва ли общо са се наричали германци до идването на римляните. Много вероятно е точно римляните да са ги нарекли така. Германитас и Германус освен сестринство и братство означава и близко родство и подобност. Отнесено към племената – сродни, близки племена. Няма как, свикналите на ред и точност римляните да не са забелязали и своевременно маркирали тази твърде характерна черта на тези племена.

Стигаме и до траките. Те са населявали освен днешна България и целия Балкански полуостров на север от днешна Средна Гърция. Това са няколко десетки племена, говорещи един език или на диалект. От нашите предшественици (траки, славяни, прабългари) единствено траките са имали физически и културен контакт с римляните. Славяните и прабългарите (да ги наречем така според историческите догми) са дошли след оттеглянето на римляните. Но изобилието от думи, съответстващо на едно петвековно присъствие в нашите земи остава. Следователно, преди да „изчезнат”, траките са се постарали да предадат езиковите си познания на славяните, а те от своя страна – на прабългарите. Е, това е абсурдът, който погледнато внимателно и критично няма как да не привлече вниманието.

Понеже следата на изследването е езикът, даките които са тракийско племе са силно романизирани и в резултат на това, подобно на французите са преминали в романската езикова група. Нещо повече, в престараването си те са взели и името на Рим – Румъния. На юг от Дунава, т.е. нашите земи романизацията не е така силна. Сред нашите безспорни родственици – в сегашна Украйна и най-вече в Русия тя е почти нулева.

В латинския има много характерна дума – vulgaris(вулгарис). Сред множеството значения фигурира и общонароден. В многобройните тракийски племена римляните виждат един общ народ и вкарват думата в обръщение. Спорно е дали гърците са взели думата (вулгарос) от римляните или е обратно, въпреки, че гърците влагат смисъл българин, т.е. крайният етап на развитието на думата вулгарис. По всичко личи, че римляните (подобно на германците) са нарекли така всички тракийски племена. Не случайно българите се появяват в Римската епоха. Вероятно и траките бързо са възприели и са се  идентифицирали с това име. Възниква противоречие – какво отношение биха имали Аспаруховите българи към този процес ?! Много е вероятно част от тракийските племена по нашите земи, идентифицирали се вече като българи, да са напуснали пределите на Римската империя и да сапотърсили свободата. След време, в резултат на агресията на хазарите и на родовия спомен разбира се, са потърсили отново родните земи, тези българи, чийто корен е от тука. Затова са приети приятелски от заварените тук племена, с които са явно родственици – без сътресения и катаклизми. Иначе, те са били неминуеми при подобни обстоятелства.

Тази хипотеза допълва и не отрича останалите. Работа е вече на тесните специалисти – по езика, по миграцията и т.н. –да кажат доколко е основателна.

 

За сведение, преди да закрия предишният си блог заради типове, които смятат, че имаш ли пари, автоматически имаш и ум , този материал имаше 8000 / осем хиляди читатели/!

Както казва мъдреца, "истината е някъде там". Реши ли се този въпрос, много моменти от историята ни ще придобият друг вид. Знаеш много добре, че в науката до момента на доказването на някое явление се приема най завършената в логическо отношение хипотеза. Според мен най близко до обикновения ум е анализа на думата Бог- Ари=Божи хора. Явно те са дарени от Бог(за атеистите природата) с изключителни качества, което се потвърждава от мненията на народи, били в пряк допир с тях. По тази логика твърденията на инж. Дунчев от блога на безистена, че българите са ръководното, жреческо ядро на множество еднородни и съответно едно-езикови народи. Връзката между етнонима на Българите и Бог ни дава основание да предположим, че народите приели да се нарекат Българи и да кръстят така държавата си, сякаш са търсили закрила от висшата сила(и са я получили), при хоризонталните и вертикални размествания в тогавашния свят. Победата на материализма над духовното начало, тържеството на атеизма, което води до стремеж към власт и удоволствия на всяка цена, правят ненужно присъствието на възвисения и морален народ - многоброен като пясъка на морето. Това обяснява геноцидното отношение на тогавашния свят към българите, което продължава до сега. Леон, интересно е при толкова философи, как не се намери поне един, който да разгледа въпроса от тази гледна точка.

защото не можеш да го докараш на хесап. Публикацията е афиф, янлъш, чурук, т. е. слаба ракия.

3. apostapostoloff - И този постинг не се е получил,
25.01 19:30
защото не можеш да го докараш на хесап. Публикацията е афиф, янлъш, чурук, т. е. слаба ракия.
цитирай

Коментарът ти е уиски- парцуца!

Не прави смисъл!